Питам се всеки път, когато дойдеш ти,
защо така жестоко времето лети?
Колко си мила с мен, но как да съм щастлив,
когато тъй е кратък този хубав миг.
Ето ти гледаш пак часовника проклет,
а той препуска като бесен все напред.
Време е, тръгвам си ме сепва твоя глас
отново утре вечер ще бъда аз.

Пр. До утре вечер е тъй далече.
До утре вечер е цяла вечност.

Питам се всеки път, когато дойдеш ти,
защо така жестоко времето лети?
Колко си мила с мен, но как да съм щастлив,
когато тъй е кратък този хубав миг.

Пр. /3/

До утре вечер.
До утре вечер.